Да обичаш НЕ на инат

Кога осъзнах че ме харесва...ами точно в онзи миг, в който дяволски много не му пролича, да точно в онзи миг, в който изглеждаше толкова глупаво, когато се опитваше да ме заговори на тема, от която си няма никакво понятие, а аз се чувствам като в собствени води в нея. В онези мигове, когато имах нужда от приятел, а той бе до мен въпреки че се познавахме от толкова скоро. И също когато осъзнах че за пет месеца той ме опозна толкова добре, чувствах се като гола пред него (душевно, разбира се). Та той е моето мъжко аз, толкова много еднакви сме :) Дали заради гордостта си или заради бившия си който нахално се разхождаше из мислите ми по-често от колкото трябваше, но аз не смеех да обикна това съкровище. Постоянно мислех за това... Как може по всевъзможни начини да ме дарява с любовта си, а в мен нищо да не трепва... Уви трябвало ми е малко време... УРА! Да живее любовта. Това чувство просто не ми е било познато, до сега! Онази любов, за която съм чела само в приказките, онази в която повечето не вярват, същата тази която изпълва всяка фибра от тялото ми от както сърцето ми прошепна „ти обичаш, това момиче” ... Хубаво е , дори прекалено хубаво.