понеделник, 5 март 2012 г.

ИЛЮЗИЯ

Стоях си аз сама в нощта, 
замислена за самотата,
прегърната от тъмнината,
загледана в Луната .


Мечтаех аз да е до мен,
да ме съветва всеки ден
и критики да ми дарява, 
и истина да не спестява.


И странен хлад нахлу в нощта
помислих си „това е тя”
прошепна нещо тихо... нежно...
целуна ме и пак изчезна...


Нощта бе тиха и красива,
Луната бледа самодива, 
звездите с свойта красота,
плениха моята душа.


Събудих се на сутринта,
с мисълта единствена:
„Дали това бе тя?”
или илюзия една…

2 коментара:

Name Of The Game каза...

Вълшебни думи ;)

Loneliness каза...

Благодаря! За вълшебен човек, който може би сега е на вълшебно място...

Публикуване на коментар