ИЛЮЗИЯ

Стоях си аз сама в нощта, 
замислена за самотата,
прегърната от тъмнината,
загледана в Луната .


Мечтаех аз да е до мен,
да ме съветва всеки ден
и критики да ми дарява, 
и истина да не спестява.


И странен хлад нахлу в нощта
помислих си „това е тя”
прошепна нещо тихо... нежно...
целуна ме и пак изчезна...


Нощта бе тиха и красива,
Луната бледа самодива, 
звездите с свойта красота,
плениха моята душа.


Събудих се на сутринта,
с мисълта единствена:
„Дали това бе тя?”
или илюзия една…